НАФУЧА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; нафуча̀ се, -ѝш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. Фуча много, до насита, насищам се да фуча. Ден не мина да ми не натякне, да се не пишмани, че е взела сирак,.. Като хала фучеше и не нафуча се, прости ми господи! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 21.
— Друга (диал.) форма: н а х в у ч а̀ в а м с е.